Ела си, обич моя

Снощи пак потърсих твоята ръка

под завивката ми - есенно студена.

Но до мен се беше настанила самота.

И тя е като мен... болезнено обезверена.

А всяко утро в облаци се крие.

И Слънцето е някъде далече.

Вятърът в нощта опитва се да ме развие.

Къде си, обич? Спиш ли вече?

Или ровиш ти под своето одеало

премръзнал, тъжен, сам,

търсейки следи от моето тяло

и мене - искрица обич да ти дам.

И само в твоите ръце е вечно лято.

И само в погледа ти има светлина.

Ела си, обич, с пролетното ято.

Ела си, че без теб сама е цялата земя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf