На Теб

Откри ме в нестройния хаос на въздуха -
забързано крачех към своето убежище.
В мъгла от съборени страсти и чувства -
не виждах, че тръгнал си точно към мене.

Съвсем неочаквано ... като отнемане
на всичко, с което бях срастнала -
премина през пулса - разля се по вените,
за да останеш в кръвта на душата ми...
Обичам те много... дали има повече...
Съмнявам се...даже не искам да зная.
Понякога мислите раждат отровата,
с която мечтите изпиват забрава...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-31
прочитания: 235
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7557
   Автори: 2043
   Произведения: 46041
   Съобщения: 206094
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68754
   SMS-и: 800
   Снимки: 4707