Прогонена тишина

Нощта е тиха,

кучета не лаят.

Само реката шеметно бучи

и тишината този ромон скрила,

разкъсана във въздуха виси.

Тече реката, кучета не лаят.

Нощта е бяла, свети от мъгла.

Една-едничка само тишината

разхожда се тревожно из града.

Нощта е тиха,

кучета не лаят,

а времето е само дълъг миг,

мигът, след който чезне тишината,

прогонена от силен женски вик...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf