Дон Жуан

Къде се бавиш, смешен комплексар?
компютърът ти виртуално носи
напудрен елексир амброзно-прям,
клише от клавитирани въпроси.

О ! Искам те в източен реверанс!
Със онзи блясък - ерес - във очите.
В един забавен повторим каданс
със роза докачлива през зъбите.
Да паднеш жив на мъжки колене
и шепот страст брилянтен да изсипеш,
лъжи да са, но казани добре.
Да ме прилъжеш, с грях да ме съсипеш.
Събираната в мене суета,
прикритата ми нужда от потребност...
да скриеш параванно със крила ,
изпотени от кадифена нежност.

Къде се губиш, Палав Хулиган?
Стрелни ме с авантюрната магия,
на скрития във тебе Дон Жуан -
и маската сложи да те открия!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf