няма_име
Погледай ме, ти там от височината, как паднала съм ниско в пропастта. В траур днес облече ми душата, завинаги да страда за теб и любовта! Погледай ме сега и виж как страдам, защото утре може ти да си така... Към твоята любов вървях,но в пропастта пропадам, преди аз своето "Обичам те!" да изрека! Политам ,падам,болката е страшна от мъката ,почернила душата... А някаква старица с рокля прашна, проклетия живот ми иска за отплата. Причина имам ли,за да откажа офертата за вечният покой?! Кому е нужно любовта си да докажа щом съм сама,потънала в сълзи безброй?! Последни думи няма как да чуеш, защото ехо няма в пропастта... Но вслушай се и може да дочуеш, доволно как над мен се смее Тя-Смъртта!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: almamar
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-30
прочитания: 224
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|