|
Котор /най-южните фиорди/
Котор
/най-южните фиорди/
Заобиколен от склоновете на спускащите се към морето планини, Котор е един от задължителните градове за посещение в Черна Гора. Разположен е в източната част на Которския залив. Самият которски залив често е наричан най-южната псевдо фиордова система в Европа, но всъщност е разрушен от вековете речен каньон. Градът е защитен от ЮНЕСКО и има защо. Старата средновековна част на Котор е една от най-добре запазените на Адриатика, а крепостната стена по склона на планината над града се простира на повече от 4.5 километра. В Котор се намира и катедралата "Свети Трифон" построена през 1161 година, устояла и на двете силни земетресения през 16-ти и 17-ти век.
Когато пристигам в града, слънцето все още се крие срамежливо зад планината. Изумрудено зеления цвят на водата ме посреща докато се спускам по виещото се надолу шосе. Безброй малки яхти в пристанището са наобиколили един от големите туристически лайнери. Веднага забелязвам крепостната стена, пълзяща нагоре и надолу по склона, заграждаща в своите сигурни прегръдки огромно пространство. Набелязвам я като цел номер едно за посещение и веднага се запътвам натам. Средновековната част на града ме изненадва с автентичността си. Докато в Дубровник всичко е напълно възстановено и града прилича на декор от исторически филм, тук витае съвсем друг чар. Каменните стени са обрасли с мъхове, а паветата по уличките са грубо подредени и изтрити от хиляди човешки стъпки. Фасадите на сградите са порутени, а тук там зеят мрачни прозорци с решетки гледащи към каналите на пристанището. Почти долавям кикота на духовете гонещи се нощем по тесните криволичещи улички. Ефекта се подсилва и от това, че никой още не се е събудил. Стъпките ми отекват в тишината и само в далечината кучешки лай напомня, че има и други живи същества. Виждам табела, която показва пътя към крепостта и започвам изкачването. Толкова стъпала през живота си не съм качвал, казвам това без да преувеличавам - не си представяйте аналог на паметника Шипка. Пътят до върха на крепостния комплекс е приблизително 45 минути бърз ход по стръмни каменни пътеки и безброй стъпала. Затова пък ентусиазма на катерачите е стократно възнаграден от гледките, които се редуват пред погледа. Сещам се, че при влизането в градските порти (след повече от 35 минути катерене) си помислих с ирония, какво ли щеше да е, ако бях с броня, меч и щит и се готвех да превземам крепостта: Най-вероятно щях да падна от вражеска стрела с радост, че не ми се налага да продължавам нагоре. Уви, продължих със скромното си снаряжение от мобилен телефон, фотоапарат и бутилка минерална вода. Слънцето вече огрява стария град. Доста разрушен и изискващ малко въображение, за да си представи човек как е изглеждал през ранните векове. В далечната 535 година император Юстиниан изгражда първата крепост на това място, която впоследствие се разраства с всеки следващ владетел. През Котор е преминал кой ли не, но най - трайно влияние са оставили венецианците, които са владели града почти 3 века. Провирам се през още една каменна порта, изкачвам още едни стъпала и най-сетне съм пред цитаделата. Кулата е на два етажа и е запазена чудесно, наоколо има пръснати жилищни сгради и църкви, но впечатляващата гледка е надолу към залива. Град Котор се вижда като на длан, кубетата на църквите, реката, която прорязва града, за да се влее в залива, двете кули на катедралата...всичко е приказно красиво. В далечината залива прави завой и се скрива между планинските склонове, а малки църквички и параклиси са накацали по тях. Тишината е удивителна, на такова място, човек може да седне, да се наслаждава на гледката и да изчисти съзнанието си от ежедневни мисли. С нежелание потеглям обратно, като по обратния път продължавам да щракам с фотоапарата пропуснати панорамни кадри. След малко повече от половин час съм отново на изходна позиция пред табелата указваща пътя за крепостта.
Семейство млади англичани потеглят нагоре по пътеката, мислено им пожелавам лек път, а аз се устремявам, към останалата част на стария град. Хората вече са се разбудили и щъкат по улиците, кафенетата са пълни с туристи и местни. Установявам, че централната зона е перфектно възстановена...катедралата, часовниковата кула, централните порти, двореца...всичко е великолепно, няма и помен от онази част, в която попаднах сутринта. Донякъде е абсурдно, но ме завладя тъга, че при следващото ми посещение, вероятно ще са стигнали с реставрацията и дотам и ще изчезне завинаги онзи дух на историята, който те наблюдава от всеки камък. Със смесени чувства минавам през пазара, където се продават изобилие от различни видове риби и морски деликатеси и се отправям към пристанището. Намирам време да си харесам дори яхта, остава да имам възможността някой ден и да си я купя. Разхождам се бавно по кея мечтаейки и хвърлям погледи към крепостта високо над града. Спомена за гледката разкриваща се от върха ме кара импулсивно да помисля за повторно изкачване...някой ден.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kirilart
раздел: Проза -> Пътеписи
публикувана на: 2007-10-30
прочитания: 115
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48854
Съобщения: 214589
Лексикони: 2299
Коментари: 73656
SMS-и: 808
Снимки: 4942
|
|
|
