текила и сол

Достатъчна ти бях, за да ме искаш.
Но не дотолкова, за да останеш.
Желанията късат свойте ризи,
когато са съшити с колебания.

Мечтите трансформират се в дефекти,
неточности в релефа на съзнанието...
Фалшива репутация за преданост,
с която не успяхме да се справим.

Във кактусовите обятия на липсата,
дълбаеща в живота ни каньони -
сълзите ни превръщат се в текила
от филмовите изгреви на спомена.

И в крехка сговорчивост със момента -
разголвам се... облякла самотата ...
Парчета лято ми солят сърцето
в пиянското флиртуване със „някога”.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf