влажният ирис на болката

Притихна градът и се сви
зад тъмна завеса от дъжд -
така е от няколко дни
намръщен студен
и отблъскващ.
Врабчетата с мокри пера
сред рехави клони се крият,
под ниски балкони в калта
прогизнали песове вият.

Не мога да пиша за нас -

щурците умряха във локви.

В душата затворих сълза

от влажния ирис на болката.

Тревата, подобно леген -

събира вода от небето...

Потъвам в най-празното време

със камък застинал в сърцето.

В кръвта ми се впива ръждата

от острия дъх на раздялата -

във смъртната тиня на бягството

е пълно с подкови за щастие...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-10-30
прочитания: 136
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193922
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70148
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756