Все повече ми липсваш...
Искам да те видя,
било за миг дори.
За миг само да зърна
най-добрите очи,
които ме радваха
и сили ми даваха...
За миг искам само
времето да спра,
за да мога да те гледам
докато не дойде
края на света...
За секундичка, за стотна
искам да дойда,
да те прегърна,
нежно да те целуна,
а после да си отида...
Ако можех,бих дала
душата си аз,
за да бъда до тебе,
и да си те гледам в захлас,
и да те прегръщам
и да те целувам
когато поискам...
Готова съм на сделка-
с Дявола или със Бога-
с който мога,
за да съм при теб,
за миг дори...
Липсваш ми!!!
Много, през цялото време,
и не спирам да мисля за теб.
Не спирам да мисля
за старото време,
не спирам в спомените да отлитам
и образа ти да извиквам...
Застанала съм на прозореца
и хората си мислят,
че съм полудяла,
защото крещя...
Да,но те си имат любими до тях
и не разбират моята болка сега.
Болка, която изгаря ме все по-дълбоко,
в тялото ми се настанява,
удобно,
и само чака момент
за проява...
А не искам да съм такава!
Не искам да изпадам
в тъмни дупки,
не искам да съм тъжна през деня,
но май е неизбежно,а?
Ти,любов,си далече,
не мога да видя двете топли очи,
не мога да прегърна,
не мога да целуна...
Ама че съдба,нали?
И, заклевам се,знам,
че може би звуча банална,
че за тебе пиша само,
но поета пише за това,
което му е на сърце...
А в моето си само ти,
мое сладко, любимо бебенче!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Marchellka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-30
прочитания: 227
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
