Аз съм Мария. Но не онази,

която роди сина ти,

Боже...

Която уми нозете му и

която плака когато тълпата,

го убиваше с ръждиви пирони,

там на кръста...

Преди да го повикаш

при себе си,
озлочестен, но невинен.
Тя е Богородица, Боже
ПреСвята ...
А аз съм грешната.

Най-грешната,

от всички Марии...

Но

която също обича.

И която все още търси пътища

неоткрити към Святостта

на другите.

Аз съм грешната.

Онази Мария.

На която даде очи да плаче

за всички ...
И да пее с гласа ти, Боже.

Ти я обичаш, Господи. Обичаш я.

Наравно с другите.
Тя има кръста си.Ти и го даде.

И още го носи...

И пада... Много

по три пъти пада под него,

но ти все още я вдигаш.

Защото искаш преди да дойде,

да целуне нозете ти,

да ти изпее

най-красивата песен,
която е още

вътре в нея...