За два сезона чудо
Не мога да повярвам,
как мога да бъда толкова сляпа
и нима любовта ти
може така да ранява?
Не мога да повярвам
как се промениха нещата
и как мечти и планове
останаха назад, в самотата?
Какво се случи?
Какво ни отблъсна моментно така,
че забравихме силата на любовта
и на ежедневието
станахме роби?
Къде се изгубихме,
сред мрака на объркани емоции
и силни чувства
някъде се заблудихме
в лабиринта?
Стоя сама,
плача и стена
от болка,
че тебе те няма!
Крещя...
Но вика ми остава
в пространството празно,
нечут и самотен,
като мене самата.
Не искам да вярвам,
че всичко ще свърши,
просто така,
като детска игра,
без дори да се опитаме
да го спасим...
Не искам да вярвам,
че на моментен захлас ще се доверим,
за да изневерим на любовта си,
която уж беше вечна?
Или и тя е била като всичко сега-
порив,миг от вечността,
когато ти си чувствал нужда
от жена
и в мен видял си
желани качества?
Или и тя е била
като есенните листа,
които след пролет и лято
умират в земята-
за два сезона чудо,
после спомени и болка...
Не благодаря...
Мисля да съм пас...
Достатъчно глава навеждах,
дастатъчно търпях,
беше екстаз,
признавам пред всички,
но пред удоволствието кратко
ще избера да си остана просто аз!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: marchellka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-29
прочитания: 134
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
