отиде си

Отиде си...и хлопна входната врата

помислих си, че ще ти бъде трудно,

но ти замина си с такава лекота

дори за миг не се обърна.

"моля те, недей" - извиках аз,

но моят стон остана глух

заплаках като мъничко дете

загубило се в зимен студ.

Аз свлекох се тогава на земята

и удрях пода с двете си ръце,

мълнии сразиха ми душата

напомнящи, че всичко ми отне.

без сърце останала,без сили,

с поглед празен вперен в небитието

проклех те аз,където и да бъдеш,

да носиш мойта болка във сърцето.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf