Сега за теб, аз пиша това,
а утре ще напиша нещо за мен.
Луната изплува щастливо сама,
ефирно долавям любовен рефрен.
Насочва тя към душата ми
всеки сребрист лъч светлина.
Макар и далечно студена ,
тя се оказва отново добра.
Притискат ме горещите спомени
за магично-вълшебните дни.
Това са те нашите корени,
от които израстват нови мечти.
Ще ги преследваме неудържими,
в сърцето с надежда и плам.
И нека има мигове незабравими
в живота ни толкова прям.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-27
прочитания: 226
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52757
   Съобщения: 241104
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82163
   SMS-и: 820
   Снимки: 5417