Обич?!?

И колко още време ще мълчиш?
Загледан в своите очи неверни...
И колко още дълго ще държиш,
моите коси отровно черни.

А знаеш ли, че всичко ще премине?
Аз няма да съм вечно тук, да чакам..
И този влак, забравен, ще замине,
Ах, няма да ме трогнеш, като плачеш.

Сънуваш ли ме в нощите, безсънно?
Тревожен си, усещам, не заспиваш.
А страх ли те е, от това, че можеш
Да ме обичаш страшно и бездънно?

Оставям те, потъвай в своето блато.
Да те спасявам исках, не можах.
Обич се оказа моето злато,
с което да те купя не успях...

23/10/2007

София

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf