Не чух да влизаш (тихо се промъкваш!),

но ненаситно мириса долавям.

Във исканите сънища замръкваш

(и спящите си мисли благославям!...).

В съня ми бродиш - плахо, изморено.

Останал залез в речните корита.

Предеш ме нежно с приказно вретено

и паяжинна сънност ме оплита.

Приспана сила нощите ми дави,

очакван порив бърза да ме има.

Не те намирам! Погледът се бави,

а липсата направи ме незрима.

Почука ли? Или в дъжда те чувам?

Не те усещам (може би забравям).

Очаквам ли те, за да те празнувам?

Намерих ли те, или не успявам?

Защо все търся в празната камина

и в мириса, загнездил се в душата?...

Там нямаше оставена причина.

Догони просто хода си съдбата.

А аз все спя. Почти едновековно.

В забравен спомен, горе, на тавана.

Не ме събуждай бързо и виновно!

В съня те връщам - нека там остана!

25.09.2007 г.

Дарина Дечева