Плачещи свещи

А ти не тръгна с мен. Остана там,
където ни разделяше вината.
Издигна си от спомените храм
и ме превърна в мисъл непозната.

Не ме поиска. Можеше и сам
да съградиш от сенки светлината.
Не ме потърси! Трябваше да знам.
И не валеше - плачеше душата.

Една ръка, протегната към мен
не ме спаси, а сякаш ме разпъна.
Светът ни вече беше разделен.
И обичта измислена потъна.

Не беше стряха. Беше суета.
Опитах да забравя, но насила.
Във храма ти от тиха самота
сред плачещи свещици бях се скрила.

И ще ме виждаш - в пламъци и дим.
Те ще напомнят за дъжда пороен.
Ще бъда в храма плач недоловим
и тъжна сянка в спомен неспокоен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf