Надежда една

В живота си много рано разбрах,

какво е да те боли, да те е страх.

Всеки ден да лети, а да не знаеш дори,

пред какво ще те изправи съдбата ти.

Да се чудиш кога ще свърши това,

да не виждаш нищо от черна мъгла,

и сякаш река връхлита над теб,

и те залива със страх и тъга.

Не можеш вече да живееш така,

безброй много рани в една душа,

и взимаш ножа без капка вина,

и готов си да сложиш сам край на това.

Няма кой да те спре, най боли от това,

"на кой ли му пука, нека умра"!!!

Но нещо те спира, надежда една,

остава последна "нима вярваш в това".

Отново поглеждаш в бездна една,

и виждаш го пътя, пред теб е сега.

Гледаш към него и мислиш че там,

няма нито проблеми, ни болка, ни срам.

Там няма да плачеш, да просиш любов,

да викаш и стенеш, та нали си при Бог.

Дали всичко не е красива лъжа,

просто една наивна мечта,

на отчаяна, самотна душа,

намерила своя изход в смъртта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf