Без сърце
Много често ми се иска да нямам сърце, за да не бяга при хората, без да ги познава добре. Да не бива разбивано, и събирано пак, да страда и плаче по някой глупак. Да моли за щастие, да проси любов, да чака човека, който ще е с него до гроб. Много лесно ще бъде да нямам душа, да не ме нараняват хорски слова. Думи обсипани със злоба и гняв, от някой изречени, без вина и без страх. И няма да ме боли, да има тъга, няма да се моля да срещна любовта. Сърцето ще е празно, пусто може би, и никога не ще има в очите ми сълзи, ще са празни без всякакви чувства, като на някоя красива, но безжизнена кукла!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kl@ti
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-21
прочитания: 230
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|