Избор
Замълчи сега, не ми се говори. (А не умеем с теб да се лъжем.) Сили нямаме вече да спорим. (И какво ли можем да кажем?) Листопадно е. Свиквам години. (Овладяно е до краен предел.) Забрави! Не казвай „Прости ми”. (А и прошка над лимита си взел.) Вътре суша е, затова и не плача. (Дали сълзите също имат лимит?) Успокоение. Ранно есенно крача, шума газя, следвам пътя покрит. И листопадите са знак от съдбата, трябва вятър, листата да свали… Едва ли имаме предели в душата? Няма! Отдавна от теб не боли… Излез, а готов ли си пак се върни.
(а) 20.10.2007г.
(цикъл "Заедно във вечността")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: etchi
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2007-12-06
прочитания: 251
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|