ПОСТРОИХ СИ КУЛА

Построих си кула, като в приказка,

издигнах се високо над света,

забравих за страха и риска,

че в тази кула май ще съм сама.

Прозорец малък си оставих,

да гледам нощем към звездите,

своята душа без свян прежалих,

сама да си строи мечтите.

В тази кула аз забравих,

за всичко лошо в света,

за хората, които нараняват,

лиших себе си от любовта!

И аз не искам да избягам пак,

не съм щастлива, но спокойно спя,

сърцето мое стана моя враг,

без него как в живота ще горя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf