НЕЖНИ ПРЕЛЮДИИ

От любовите - истинска ти си ми.
Само ти ми остана до край.
А животът съдбовно ориса ни -
сив ноември, обвързан със май.

Аз пребъдвах във късните есени.
Зеленееше ти в пролетта.
Не намираше никой адреса ни -
вечно бягаща бе младостта.

Помъдряхме, изглежда, в сезоните.
Ти за есен от мен закопня.
А пък аз, неразлистен във клоните,
търсех пролет на всяка цена.

И в живота, любовно разместени -
преоткрихме съдбите си в миг.
Аз намерих зелените кестени -
ти във жълтото скри своя лик.

И отново - във нежни прелюдии,
се догонват ноември и май.
От любовното чудо учудени -
се преливаме цветно. Докрай.

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf