Вали!
И всичко в мен измивай!
Напудреният смях по мен да потече.
Хората безкоренни да почна да осмивам.
Паважните заблуди, уморените коне-

Лежат!
Дъждът се лее безпризорен
в(ъв) шепи и зеници, в тела и умове.
Аз трябва да си тръгна. Представих се достойно.
Не мога да остана. Е, сбогом по-добре.

Дъга!
След мен и Господ ще шепти-
"Каквото е било, такова и ще бъде..."
И в собствените стихове, и в мокрите очи
дано остана свята, танцуваща и мъдра.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: raliza
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-18
прочитания: 208
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 49005
   Съобщения: 212825
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73710
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954