Светове без хора

Опитах се да не излъжа
теб,
тъй както лъгах себе си,
че съществуват
светове без хора.
Така ти ги дарявах,
дори и аз повярвах
в тях.
Артритни,
криви,
прегорели,
спасенически,
желанията ме изтезават.
С хоризонтални,
ситни,
с ток,
предатески
ножове режат
късове от мен.
Самодоволни,
като караконджули,
безоки,
с изкормени вътрешности
идват при мен угризения.
Противогаз...
с блажено спокойствие,
хладнокръвно,
в кръгловата стая
от елипсовиден замък
задушава деня ми.
Пластмасови,
бели,
опушени,
и обезсмислени,
предизползваемо шлифовани
за победа над самите себе си,
не ме отминаха и случките,
презапушени от спомени.
Ликвидирани преди да са родени,
гладки,
дълги паразити
издълбаха дупки
в ръцете ми.
Роди се краста
от познанието ни...
Човешко същество ли съм?
Въобразимата реалност
жива е,
но не можеш да си я въобразиш,
не я познаваш
и да я познаваш...
Болка от нямото предателство.
В този свят,
създаден
от дебели,
космати,
току-що неродени
сапунени мехурчета
не ще живеят спомени,
които мисля
че си спомняш.
Извратени,
кривокоси
и боси твърдения,
слепи мисли,
съскащи,
плъзгащи...
Стоп!
Всичко замира
за миг...
продължава,
а как да ти кажа
че нося
товара си,
мъкна,
и влача,
стискам красива отрова
за този свят,
който не исках
да ти подаря
и немога да отровя
всичко в него,
защото не аз,
а ти си
там.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf