|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
..................
Колко често искам да ти кажа нещо , а вместо това дъхът ми спира и думите се разпиляват в нищото като фалшиви мъниста …… Колко често посягам да те погаля, а вместо това ръката ми увисва във въздуха като сянка на ненужна част от тялото ми….. Колко често искам да долепя устни до твоите, а вместо това само поемам въздух , преглъщам чувствата си и ги превръщам в болка….. Колко често искам да те погледна в очите и да ти призная колко много те обичам,как ме е страх да не те изгубя,как…. И в тишината само болката от недоизказаното …..от недокосването ……от недоцелуваното ……..от непризнатото пронизва сърцето ми , обгръща с чернилка душата ми и искам да умра!!!!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mellany
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-19
прочитания: 186
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7346
Автори: 1974
Произведения: 43394
Съобщения: 171007
Лексикони: 1867
Коментари: 61033
SMS-и: 763
Снимки: 4557
|
|
|
|
|
|
|
|
|
