|
Рицарят и неговата дама
Седяха двама под една луна,рицарят и неговата дама.Той погледа си върху нея спряи прошепна – “Сбогом до новата зора”
И прегърнаха се двама,рицар в черно и неговата дамасълза по бузата и се търкулна,“При мен върни се” тя отвърна.
Той й отговори с тъжен глас-“Не мога, слънце мое, дълг ме вика в тежък час.От войни страшни да брани своята родина, със своята армия кралят днес замина”
"Нима ще ме оставиш тук сама!?Без теб съм като в непрогледна тъмнина,Мили, без теб не мога да живеяза тебе, мили, само аз копнея"
Той бързо хвана нейната ръка“Не тъгувай, чакай заранта”И до себе си силно я притисна “От мен да забравя честа си ти не искай.”
“Честа ти, слънце мое?Не те ли води гордостта, към тази жертва твоя?Остани при мен, любими през нощта,смърт те чака на бойните поля.”
Той в шепите си взе лицето,покрито със сълзи, нежно и бледо.Целувка огнена бавно се роди,там, далече под небето…
Бавно устните се разделиха,и беззвучно "Сбогом" промълвиха,откъсна се въздишка къснаи прегръдката и той напусна.
Тя се чувстваше изгубена във тишина…Сърцето й обгърнато от тъмнина,Не знаеше дали е жива или не.от мъка бе разкъсана на две…
С бързи стъпки тръгна тя в нощта – последва го под пълната луна.“Мили мой, почакай” проехтя..като нежен полъх на цветя.
Той чу я и бързо се обърна,потърси с поглед и я зърна.В далечината - сред непрогледната тъма - Тя тичаше към него сам сама…
Задъхано го бързо спря,и го хвана за ръка –“Ето спомен, кичурче коса,да те пази… До новата зора”
Усмивка тъжна появи се на лицето,и кичура си той постави до сърцето,а в шепата и остана да лежи сама,една мъничка, сребърна сълза.
“Благодаря ти, слънце мое.Знай, че сърцето ми е само твое.Сега трябва да потеглям по пътя свой”И качи се на коня черен той..
Помаха й за сбогом и изчезнавъв гората под небето звездно.След него остана само тишината,стегнала сърцето й във тъмнината.
И така остана тя ,в замъка, загледана в нощта,а над нея в черна тишина,светеше самотната луна.
А далеч на бойното полесъс кръв по своето лице рицар мъртъв там лежешеи кичурче коса в ръка държеше…
на Tharingail и CrescendO
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tharingail
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-10-18
прочитания: 220
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48809
Съобщения: 212564
Лексикони: 2296
Коментари: 73574
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
