МЪНИЧКО ЦВЕТЕ

Пак сънувам теб ,мъничко цвете,
свежи листенца протягаш към мен.
Кой в косите сребристи те вплете
на уморения делничен ден?

Как успяваш мен да ме грееш,
само с пъстрото малко венче?
А с вятъра нежно ми пееш :),
във самотното мъжко сърце...

Кой дари те с усмивка лъчиста,
в тази гъста зимна мъгла?
Как жадувам те... колко те искам-
късче пролет в студена тълпа.

Пак сънувам те ,мъничко цвете,
все копнея те ден- подир ден.
Кой в съня ми тебе те вплете,
кой пося те в душата, /във/мен?

21.03.07.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf