По стръмния склон на Времето

По стръмния склон на Времето

набираме скорост. Отчаяно

се опитваме да осмислим Нещата.

А снежната топка на дните ни

е все-по голяма и бърза.

Някъде там, долу, в ниското

ще се разбие

в изненадани дървета.

Забелязваме все по-късно,

колко е непостижима

мечтата за Щастие.

Къде остана мъдростта

на годините ?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf