Екстремист 2

Изминаха петнадесет години

надеждата да ходя, отиде си с тях

спомена за онзи ден не избледнява

за полета, как като птица полетях.

Имаше момент,макар и кратък

в който питах се,дали не съм глупак

дали заради миг, макар и сладък

не жертвах много повече от малкият си ад.

Егойстче бях, присъщо бе за всички

желаейки на страстта да угодя

сега до мен остана единствено жената

но и нейният пламък сякаш избледня.

Жена с която можеше да имам всичко

споделял бих и болка и страстта

понякога загледан в залеза се питам

защо ли случи се със мен, това?

Макар да знаех, тихичко ридаех

за живота който тъй и не имах

годините изпълнени със спомени бяха

но аз не смятам че ги пропилях.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf