ДА СИ ТРЪГНА...

Да си тръгна отдавна е време.
Няма никакъв смисъл от мен.
Всяка казана дума е бреме.
Всеки поглед превръща се в плен.

Всеки спомен докрай ни разкъсва,
а в парченцата няма мечти.
Но преди да е станало късно -
ще си тръгна. И знаеш го ти...

В тази стара верига от чувства
всяка брънка е кръг от печал.
Нецелуване - пламвало в устни.
Недокосване - в лик потъмнял.

Ненамиране - в спирка последна.
Невъзможност - в самотни гърди.
Незатопленост - дълга и ледна.
Неизвестност - сега и преди.

Да си тръгна - бодат ме стрелките
и изтича последният час.
Усмихни се и нищо не питай!
Друго време се ражда за нас...

(От стихосбирката "Светулки в шепата")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf