Под дъжда (продължение)

Все още не съм сигурна мога ли да съм себе си или мен вече ме няма. Все още вървя под дъжда понякога. От време на време си позволявам да не усещам капките му,а само празнотата.Май разбрах отговора на това : можеш ли да живееш истински,когато от твоето всичко не е останало нищо.Може би да,но за целта трябва на ново да си намериш всичко. А аз не искам.Не искам да търся. Не искам да намирам.Не искам да губя.Не искам нищо и никой.Затова си вървя под дъжда и не приемам чадърите,които ми подават или просто се правя,че не ги виждам. Предпочитам да се намокря,отколкото да изгоря.Имам нужда от този дъжд.Студът му притъпява всичко друго,гаси пламачетата и не позволява нови пожари.Преди можех да летя над него,над облаците и бурите.Знам,че пак бих могла,но не искам. Болят ме крилата. Затова ще си вървя под дъжда и ще се радвам на красотата на дъгата в редките случаи,когато се появи... докато и тя изчезне зад облаците...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf