П Р И Я Т Е Л

Навън вали и вълчи вятър вие.

Дъждът нахално в стаята ми влиза,

прегръща тъжно мокрите завеси,

замеря с капки моита бяла риза.

Посрещам го с усмивката си светла.

Дъждът е мой приятел - стар и верен.

В дома ми е добре дошъл, защото

за мойта болка лек ще ми намери.

Сълзите ми със капки ще измие,

ще вземе от душата ми тъгата,

ще ме направи чиста и щастлива,

а сетне ще си иде,яхнал вятъра.

Навън е тихо. Вятърът не вие.

Стоя сама със мократа си риза.

Отворен е прозорецът, но бавно

през него само спомените влизат.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf