Самота
Нощ черна над мен се спуска, криле злокобни прегръдка тя ми пуска. Студено ми е в нощта, но какво да правя като съм сама... Очите ми затварят се от силата й мъжка, и въздух не остана ми от тази връзка. Дъхът ми бавно намалява, виждам как смъртта към мене се приближава... Опитва се да ме целуне, кожата ми докосва, още миг и ще ме омагьоса... Не усещам вече в мене сили, надежди, та дори и вопли, които от страха ми са се скрили. Нощ черна над мен се спуска, а аз оставам я просто да ме схруска!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: delta
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-11
прочитания: 141
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
