Старата асма

/По разказ на.../

На двора там,

пред бащината къща,

лозници вие старата асма.

Когато есен

у дома се връщам,

по нея тежки гроздове висят.

Всички други мама е обрала,

няколко оставила -

за мен.

Щом се върна, сладко си похапвам,

а тя ме гледа

с грейнало лице.

Бързам -

портичката да отворя.

Първо гледам

старата асма

Колко много

необрани гроздове!

Колко ме очакват

у дома!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf