Неведоми захапки в мъглата

Скачам в снежен глас

бягам над луната

мислейки,че след час

ще си загубя сетивата.

Това не е небе,

а пълна скука във морето.

Само топлото мазе

пази дъх на пролетни череши.

Кога ли аз ще трябва да запея

с коса от плачеща върба,

за огледало розово копнея

назряла мокреща асма.

Опънах струната на щастието-

заскачаха пеперуди във праха.

Хвърлих котвата на риданието

и вдишах дълбоко смеха.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf