Днес на улицата, на пазар в отдалечен квартал, когато минах край казана подминах и ми замириса на варена царевица - забелязвах лицата на жълтите листа нападали по земята.
Огледах земята и за кестени, но нямаше, нямаше кестени. Може би ще паднат по късно или пък са някъде другаде, където други хора ще ги забележат и ще потърсят лицата на жълти листа нападали по земята.
Хората ще ги ритат, а те ще се търкулват в локвите ще се потулват.
Диви кестени в локвите, които помня от минало време и отново ме чакат зад ъгъла.