Пътя по който те срещнах-част 1
И преди живеех в София но сега е различно!Изнесох се самостоятелна,надъхана,изпълнена с мечти,готова за живота и…безработна!Стомахчето ми се свива от глад,но в мен напира по-силно чувство,усещам как след броени дни трябва да си платя наема,а имам дефицитна заплата.Е какво пък имам десет лева да залъжа поне първото чувство…Излезнах до магазина,готова да се снабдя с провизии и телефона звъна,беше Тими,хубаво е да знаеш,че имаш приятели които се тревожат за теб. „Ало,Тими!”-отговорих аз радостно „Има ли нещо за мен?” „Не Нати,съжалявам мило,в работата неможах да уредя нищо за теб!Хайде...след половин час ще се видим в кафето,и Мими ще дойде...там ще го обсъждаме...” Казах си край!Незнаех какво ще правя и тогава си отворих очите „ПЪРВАТА ВИ РОЛЯ С ИСТИНСКИ ХОНОРАР” Пред мен стоеше афиш и на него се четеше с огромни букви.....ХОНОРАР,тази дума вече е предназначена за мен следователно и работата е за мен и толкоз.Е все пак прочетох от любопитство какво се иска и не че беше моята стихия но „ЗАПОВЯДАЙДЕ НА КАСТИНГ НАЙ-ЗРЕЛИЩНАТА БЪЛГАРСКА ПРОДУКЦИЯ НАБИРА АКТЬОРИ И СТАТИСТИ!” Какво толкоз...като малка мечтаех да съм актриса,а сега като съм големичка ме блазни мисълта за красиви актьори!Не че е нещо сериозно но,поне на шега може да се опита.Но сега е време за кафе с приятелки,трябва да релаксирам,да се отпусна и да чуя съвети...не мъдри,но поне ще ме развеселят. Най-сетне пристигнах с този...градски транспорт-каква грозна дума! „Дойде най-сетне!” „Да...а къде е Мими?”
”Нали я знаеш...Любов,любов,заиграва се с един в съседното сепаре...” „А...Значи обичайното!”-засмяхме се двете „Нати съжалявам,че неможах да ти помогна...”-каза ми гузно Тими....милата! „Нищо,знам че си направила всичко по силите си!Искам утре да дойдете с мен на кастинг.” „Какъв кастинг!Да не си актриса!” „Незнам каквото ми дадат...хайде елате,не че разчитам особено на това но... „Не помниш ли?Та ти в 1клас се срамуваше и името да си кажеш пред останалите!Винаги си се притеснявала от изяви.”
”Кой е казал,че имам някакви големи амбиции в тази насока...”
„Нати осъзнай се!Нямаш работа замисли се сериозно!”
”Замислях се сериозно но това не действа,нищо няма да ми стане ако пробвам!”
Добре,няма да споря...”
”О,виж я ти любовджийката!С някои хора е така,като си нямат проблеми!”-казах аз на Мими която се доближаваше до нас с усмивка 6 на 9 и поглед блуждаеш през пространството „Не завиждай Нати!...Кой ти е виновен?Лесно може да си хванеш гадже...просто отвори сърцето си за нови попълнения!” „Мими вместо да обсъждаме тема в която може и да не спреш да говориш,ще ти кажа че утре съм на кастинг!” „Уау това е супер!” В този момент усетох как негитивна нотка мина през Тими „Само аз ли имам здрав разум!Боже това е само за актьори.”
”Именно...актъори представяшли си ги само!”-каза Мими и...разбрах какво има впредвид Най-накрая зачеркнахме тази тема,беше ми втръснало...изнервям се като си спомня.Сега си пия любимото фрапе с приятелки говорим си...И някакв тип ме оля с еспресо!Гадост!Кажете ми,че не съм голям карък,защо винаги на мен,защо никога не ми върви,защо съм облечена в бяло! „Госпожице,извинете!” „Господине...Довиждане!”-изсъсках през зъби повярвайте ми костваше ми много усилия да да съм възпитана.Изведнъж Тими ахна „А,шефе!Здравейте” „Здравей Мартина!Съжалявам,че поизцапах приятелката ти,но пък се радвам да те видя...Добре,чао момичета!” „Чао,шефе!” „Чао шефе,подмазвачка!”-озъбих и се аз „Стига де!Той е душица!” „Толкова млад и вече шеф,сигурно е душица.”-измъмрих аз иронично И така после Тими,единствената сериозно работеща от нашата дружна компаниийка ни разказваше за патилата на едно дейно момиче в голяма фирма...да тя беше секретарка а колежката и и лазеше по нервите! „Аз оставам до късно а тази...!Ето примерно преди два дни беше развалила принтера,изкарала си някакви снимчици,защото видяла най-фешън прическите на 2007 и като видяла че не са цветни ми се обади да видя какво става!Представяте ли си,как мога да обясня на подобен екземпляр,че този принтер не е цветен,как да и втълпя в кухата глава,че е на работа?!Аз не и обърнах внимание и тя веднага го разбърника,а след това на мен ми правят проблем.По цял ден съм завряна вътре и не си изкарвам носа никъде освен в офиса,затворена като животно,а тя си пие кафето с шевовете!Кажете как става тоя номер и защо аз не го умея!Пълна въртиопашка...само като я видя и ми иде да я хвана за тънкото вратле!” „Само кажи и ще я причаякаме като си тръгва!”-застъпих се аз в пълна готовност „Ах момичета!Време е да порастнете!”
”Какво сме казали!” Незнам какво имаше в предвид,вече съвсем порастнала професионално комбинирам цветовете на дрехите,аксесоарите... :)шегувам се,не е само това!Но сега това ми предстоеше трябва да се върна вкъщи да видя какво ще облека и непременно да изпия една чаша билков чай да се успокоя.Казвах си не е кой знае какво,отиваш там просто ей така,за шегата...но се оказва,че наистина неискам да се излагам,а незнам какво да направя за да не стане така,единственото което ми идваше наум е,че трябва да изглеждам с ефект УХА!Цяла нощ ровех,но като се погледна мога със завидно самочувствие да кажа,че...никак не съм зле,както се пее в една песен „Айде...Ставаш!”Преди да легна разбира се се обадих на Тими и Мими за да съм сигурно,че ще дойдат с мен за подкрепа!Така дишам дълбоко затварям очи,а утре каквото ще става да става. Вече е 8 часа,а немога да се отлепя от леглото,сутрин се чувствам като цапната с мокър парцал,целия свят ми е крив и неискам да виждам никой,а знам,че това няма как да стане.Като знам че ще закъснея и бързам още повече,а тогава съм още по-бавна!!!приготвих се набързо едва сръбнах една глътка кафе и започнах да чакам на спирката като идиот,вече си мислих как Тими и Мими ще са там преди мен когато на шосето зърнах една хубава кола и шефа на Тими с гузно изражение. „Добър ден.” Здравейте господине!” „Е този път поне започнахме разговора си със здравейте,а не с довиждане”-усмихна се той.” „А за да стане по-интересен разговора ми кажете колко е часа.” „8:30,бързате ли за някъде?” „Съжалявам немога да ви дам такава информация.”-погледнах аз сериозно „Ако мога да помогна да ви откарам някъде...” „Нищо лично,но попринцип не се качвам в коли на непознати.”
”Добре...съжалявам че ви обезпокоих.”-каза той и точно когато щеше да си тръгне го спрях...в някои ситуации трябва да преглътнеш гордоста си,колкото и да е тежко „Извинете...не ме разбирайте грешно,наистина не се качвам в коли на непознати,но наистина закъснявам,ако все още може....” „Да разбира се.Виктор.” „Моля? “Така се казвам,няма да се возите в колата на непознат.”
”Аха!Как се прави на забавен,натегач!”-казах си аз на ум и възпитано се качих в прекрасната машинка. „Накъде сте?” След като му обясних,още една изненада ми се стовари на главата. „Идеално!И аз отивам натам.” „О,да не искате да се пробвате като актьор,шефското място е скучно,нали?” „Не,не!Гаджето ми ще ме чака там,незнам как,но някакси е станала приятелка с режисьора,запознаха се наедно парти.И отгоре на всичко иска да заеме някаква роля!”
”А...затова ли се е сприятелила с режисьора,предвидливо момиче имате.”
”И вие ли за актриса се готвиите?” „Ами...незнам точно!” „Хм..”-засмя се леко той Незнам защо но между този тип и мен има някакво напрежение...започва да ми лази по нервите,изглежда толкова превзет!Просто има хора на които нищо не им липсва:млади са,красиви,преоспели,с гаджета като модели....леко дразнещо е!Тъкмо пристигнахме и този човек ми изтъкна и поредното си качество,даже и кавалер се извъди,да излелне от колата след това да ми отвори вратата...Още не бях успяла да си поставя крака на асфалта и един неприятен глас който беше явно изнервен започна да дразни ушите ми. „Виктор...коя е тази!Значи не закара мен,а нея!Какво има между вас!” “Kате! Здравей.”-каза той леко отегчено и я подхвана „Хайде да тръгваме!”
”Няма да се измъкнете...и двамата!Коя си ти мърло?”-сочеше ме тя с изкривено от яд изражение „Не си развявай пръсчетата пред мене,опасно е!” „Не ми отговаряй,че...”-заканваше се все повече тя „Кате,Катенце стига излагаш се”-започна да я успокоява Виктор,какъв подмазвач се излюпи! „Ти се излагш като идваш тук с подобно...нещо,докато имаш жена като мен!”
Това за мен беше кръвна обида „Какво жена като теб!”-изсмях и се аз „Е Кате,неможеш сега да отречеш,че Нати....”-огледа ме той и венага усетих предимство в конкретния спор:) „КАКВО!Ти ми изневеряваш!Знаех си!ЩЕ я премажа от бой....” „Не се натягай много,че след това и гаджето ти няма да те спаси!” „Ей сега вече....! „Катя,спри се!”-държеше я той,..хм сякаш ако я пусне ще ме изплаши „Какво се правиш.лигло!Добре,че си имам работа,иначе........”-вече леко ми омръзваше да споря с подобен индивид „Пусни ме,пусни да я!” „КАТЯ!”-извика Виктор и сякаш всички хора около нас застинаха на място,а ние двете мигновенно се укротихме,направо се смразих!Леле какъв човек! Очите му изкряха неможех да си представя,че е способен на такъв плам,горкия не му завиждам,аз ако изкарам и 1ден с тая луда крава,ще имам психичиски щети за цял живот.В крайна сметкка този скандал свърши...Мими и Тими,разбира се закъсняха да видят шоуто,но за щастие се появиха!Загубих си реда заради тях,ще ги убия,а след това ще им взема всичко!!! „Нати,не се сърди!Не ни убивай,моля те!Този път ние не сме виновни...” „Не ви вярвам!” „Е..ще трябва,няма да повярваш какво се случи!” „Пак някаква глупост...ще ми кажете но след кастинга,трябва да размажа една...” Е...с комплиментите дотук,те няма да ми помогнат,време е да си събера мислите и да изтърся чантичката...и понеже актъорски похвати ми липсват да си оправя поне грима....както се грижих за красотата си чух един звук който скърцаше в ушите ми,приличаше на родния ми език и за съжаление ми беше познат.
”Не си и помисляй девойче...мацаниците нито няма да те направят по-красива,нито пък ще извадиш повече късмет.” Немога да повярвам,че пак трябва да се сблъсквам с тази пуда крава! „А ти скъпа няма да замажеш липсата на талант,като се опитваш да разубеждаваш конкуренцията,все пак още не си се научила да говориш толкова убедително.” „Едва ли двете с тебе,можем да говорим за конкуренция,просто не сме...в една категория” „О,да тук вече няма как да не се съглася с теб.Извини ме,но ме чакат.” „Сгрешила си,защото аз съм преди теб!” „Не..отново ти си в грешка,защото аз лично се записах преди теб,докато вгорчаваше живота и слуха на гаджето си със поредните си бръщолевици” „Не ме карай да сменям любезния тон и....” „О,не моля те недей!”-засмях се аз „Все пак няма смисъл,най-накрая ще разбереш какво става.Чао.” След като се разправих с вещицата на не-оригиналната ирония,излезнах с гордо вдигната глава и усмивка,макар,че знаех,че днес ще трябва да я изтърпя.Когато отидох в чакалнята,сякаш всичко около мен се завъртя и нещата ми се видяха под друг ъгъл,замислих се какво правя тук,дали пък не е по-добре да...изведнъж размислите ми бяха пресечени от Мими и Тими,които ме гледаха с изкрящи погледи,казваха ми някакви думи,но съзнанието ми не асимлираше смисъла им. „Нати,браво!Не вярвах,че сте се престрашиш,но ти опроверга напълно съмненията ми.”-говореше гордо Тими „Мило,късмет!Тук е пълно с народ,но ти си уникална ще те забележат!”-продължи Мими,и вече осещах как ми става лошо „Аааа,момичета....мисля,че прибързвам,нали Тими?Беше права,осъзнах го!Все пак вестници излизат всеки ден,може би пак трябва да ги прегледам,да опитам по класическия начин,който дава най-много резултати...само ще си загубя времето....ааа....а и вие покрай мен „А,не,не,не!Няма мърдане,не ми философствай,просто те е шубе!”-отвърна ми тя явно раздразнена „Тими!Стига,моля те без сцени и...” „Какво Тими,тя е права!Страх те е,но ние сме тук...и няма да те пуснем просто така.” „Мими,млъкни!”-опитах се да се защитя,и понеже забелзах,че не се справям особено ефективно,започнах да търся изход,като животно в капан „О,мило ти знаеш...”-започна словото Тими и усещах как възможностите ми намаляват.Понякога приятелите са като настойници,не зачитат самостоятелноста ти....Струваше ми се,даже бях сигурна,че Тими няма да завърши скоро речта си която набъбваше,ставаше все по обширна...започнах да се оглеждам за изход,обърнах се и зърнах една врата.Хм „реквизит”,дали докато свърши кастинга,ще мога да се укрия там...да,да,да в мозъка ми се оформяше нещо като идеяJ...не е най-обмислената,но е единственият начин да се скрия от неодобрителния поглед на надут режисьор,заради липсата ми на актьорски умения.Да сега е момента.БЯГАМ!!!!Но моите два хищника не се предават лесно,добре,че тълпата спря ускорението им.Влезнах,видях резе,бързо го използвах по предназначение,въздъхнах облегчено и се обърнах с лице към стаята...трябваше да си поема дълбоко въздух, случайноста отново се заигра със съдбата ми,оказа се,че брилянтната ми идея явно не се е въртяла само в моята глава,не бях обмислила възможноста,че някои друг вече може да е там. „А,шефа!”-констатирах аз учудено „Нати какво става?Ще изпуснеш прослушването!” „А вие какво правите,криете се от гаджето-човекоядец?” „Недей така!...Предполагам,вече мина кастинга,как беше?”
”Ами надявам се...да мине по-бързо за да си ходя.” „Защо,Нати?И без това си тук!Хайде литвай,какво губиш?” „Не ме убеждавай,нямаш шанс...а и защо го правиш нали и Катя участва?”
”Това какво общо има?Ела..седни.” „Къде?При вас...до ориенталските костюми и наргилета!Знаеш ли на този фон изглеждаш много интересноJ” „А ти...с една от тези дрешки,няма да изглеждаш злеJ”-усмихна се Виктор и надявам се още не си личеше,че леко се смутих „Ох...кога мислиш,че ще свърши тази суматоха?” „Надявам се да не свърши преди да се явиш.” „Моля ти се!Аз самата незнам защо дойдох.” „На кастинга,или в стаята с реквизитите?” „На кастинга,шефе...не си много досетлив,а заемаш ръководен пост,стегни се!” „Това,че ми казваш шефа как да го приема,нещо те дразни,или...” „Не.Така те запомних-шефа на Тими.” „Е...и той си има име,а и не съм твоя шеф.”
”Ау!Извинявай не предполагах,че си толкова раним!”-потупах го аз по рамото „И не само...Хайде,хайде ставай и тръгвай веднага на кастинг,девойко!” „Хей...нали не си мой шеф!” Но мислите и на двама ни се обърнаха в друга посока,когато чухме,че някои иска да влезне,а в стаята е забранено за външни лица,щяхме да си изпатим! „Виктор!Какво да правим?”
”Или се крием,и става по-зле...или отваряме.”
”Луд ли си!Какво ще кажем!” „Ще се измъкнем някакси.” „А,не,не...аз ще се скрия!”
”Да и да те заключат!Няма страшно,най-много да ни изхвърлятJ.” Въздъхнах и нямаше друг начин...затворих очи и когато ги отворих...онази как да я нарека...Катя,стоеше на вратата,като ядосана домиканя,само точилката и липсваше. „О,не...да беше дошла пожарната да ме удави...а не ти!”-казах аз от цялото си сърце „Значи се затваряш тук...със това момиче,а аз...”-говореше тя и почервеняваше от злоба,направо и се чудя как я съдържа в такова кльощаво тяло,чак очите и щяха да изкочат „Какво щяхте да правите,а?Кажи ми Викторе,за да имам наистина повод да изпратя в спешното!”
”МОЛЯ!Кой ще изпращаш?...Внимавай много,защото аз вече имам много поводи да те изпратя там където и лекарите няма да те спасят!Луда ли си,за каква се мислиш,ти си с напълно изгорели бушони!” „Момичета!Катя,Нати не се карайте..нищо не се е случило,отидете на кастинга,не си хабете силите.”-говореше спокойно Виктор,и реших,че е е по-добре да го послушам..не ми се искаше да го видя пак ядосан. „Прав си...Аз ще тръгвам.” „Дали ще има смисъл.”-засмя се лукаво Катя „А ти за какво дойде в тази стая,да издирваш гаджето си или просто си си забравила метлата,вещице!” „Ще те..!”-закани се тя,но гаджето и я хвана „Хм...засмях се аз”Ще видим кой кого.Виктор,благодаря ти за идеята.”-казах аз самоуверено,обърнах се и взех едно от тези костюмчета които надявам се щеше да ми е по мярка „Ти си една смешка...това ли мислиш да облечеш?”-опита се да иронизира лудтата крава „Не завиждай...знам ще ти изкочи сърчицето от яд като ме видиш!”-отговорих аз и излезнах като победител,а очите на Виктор скочиха до челото.Тъкмо излезнах и в натоварения ми график се отвори още една битка-Мими и Тими бяха пред мен,гледаха лошо и усетих че студена тръпка мина през тялото ми когато съобщиха „Не се безпокои...предупредихме,че ще се забавиш,може да влезнеш след сегашния кандидат!”-сериозно говореше Тими „Да,идеално!Но преди това...извинете,отивам да се преоблека.”-отговорих аз гордо „Нати!”-усмихна се Мими „С това ориенталско и секси...” „Да,да,да!Точно така милички,ще покажа на лудата крава мястото и,и ще я затрия,незнам дали е приятелка с режисьора,но след като ме види,той изобщо няма да се сети коя е тя!” Тими и Мими се спогледаха...а аз влезнах в женската тоалетна,не беше трудно да се преоблека,тази дреха нямаше толкова много платJосвен това ярките цветове ми отиват...Когато излезнах Тими и Мими,останаха с отворени ченета,всички погледи бяха насочени към мен,а Виктор стоеше в един ъгъл и ме погледна от главата до петите,мисля че никога през живота си не е бил така стаписан.Някакси ми стана неудобно...и попитах приятелките дали вече е мой ред...искаше ми се да влезна по-бързо и цялата тази история да свърши. „Наталия Илиева.”-чу се един сух и пресипнал глас „Тук е!’-извикаха Мими и Тими преди да мога да си отворя устата „Да,разбира се...къде да избягам!”-помислих си аз и тръгнах с високо вдигната глава въпреки,че с вида си събрах всички възможни погледи,сигурно хората ме мислеха за луда,и в това наистина имаше малко истинаJ „Влезнах...и веднага забелязах режисьира,той беше най-обгрижваната персона в помещението, само той седеше,около него припкаха работни пчелички изглеждаше забавен с шарена ризка и особено рошава коса,едва ли ако някои иска ще успее да постигне същия резултатJ „Така госпожица Илиева тук ли е?”-каза той заровил лицето си в бомащина „Да.”-плахо отговорих аз,явно само той не беше забелязал с какъв наряд съм се барнала,но не за дълго „О...скъпа!Да не би така дойдохте?”
”О,не..би било твърде дръзко.” „Нима!” „А...аз” „Няма проблем,наистина ме впечатлихте,вие сте много красива!наистина...разкажете за себе си преди да преминем към основното.” „А...ами аз съм на,на...” „Скъпа...много сте притеснителна,много!Наистина ли сте учили актьорско майсторство?”
”Не...изобщо.”-наведох аз глава „Е..тогава какво търсите тук?Немога да разбера?”-вече ядосано започна режисьора „Аз..аз..извинете!” „Не,не ме разбирайте погрешно...уважавам,това,че сте дошли..в такъв костюм и...но” „Аз просто си търся работа.” „РАБОТА!?Неможе да има подобна наглост,тук има място само за удохотворени хора,търсещи красотата на изкуството....”-разпряваше разпалено режисьора ,ръкомахайки и с див поглед пронизваше пространството,когато случайно ме мяркаше сърцето ми подскачаше изплашено „Търся талант,чувственост и...хора които усещат актьорството като преобразяване...а не като работа!ВЪН”-крещеше разярено, и май започваше да му става лошо” През това време,Катя чакаше реда си и гневно се разправяше с Виктор „Обясни ми наистина,без да се опитваш да се измъкваш...какво правеше с нея там?Защо се усамотихте?Защо не беше с мен а с тази...”
”Обяснявах ти много пъти,всичко стана случайно!Бях там сам,а после тя дойде,явно се беше притеснила,просто поговорихме,а след това ти изкочи!”
”Извинявай ако съм попречила!Била притеснена!А на мен какво ми е?Не те интересува разбира се!
”Напоследък си толкова...какво съм ти направил?Незнам!Върнах се от едно пътуване,а ти ме чакаш с томахавката!Никога не си говорим,с теб просто няма за какво...” „Не си мисли,че ще се отървеш така лесно!Заедно сме доста време и ти си длъжен...” „Знаеш ли,ходи се разхладиш малко...ще те викнат скоро”-каза той с желание да се освободи от нея по-бързо” „Понякога те мразя!Нищо не разбираш и по цял ден се занимаваш с глупости...и хора които не заслужават...”-разкрещя се тя „Страшно си надута!”-отвърна и Виктор и тръгна към кафето което се намираше наблизо
„Аз...аз”- започнах да пелтеча притеснено,но се посъвзех и започнах да набирам скорост „ Извинете,не смятам че ще разстроя височайшата ви личност”-явно той не усещаше иронията и продължих„която дейно взима участие в сферата на киното ,но мисля че не ви обидих съвсем,моля ви щом няма да получа възможност,поне да се държите уважително!” След тези ми думи усетих,че раздразних още повече тази не уравновесена личност „Скъпа!!!-вдигна ръка той „Чуйте ме,няма да позволя...”-започна той и аз притворих очи в очакване на скандала.В същия момент огромната врата скръцна и от там слънчев лъч огря фигурата и снежнобялата риза на Виктор,за миг си въобразих,че беше дошъл да ме спаси.Моят герой!...тези ми илюзии бяха грозно потъпкани от не толкова привлекателния силует(поне за мен) на Катя,която както винаги беше с изключително киселата си физиономия и престорена усмивка.Явно Виктор,който целия беше като комплект сладкиши асорти-заедно с елегантните си дрешки и искрящия си поглед не предизвикваше радост само в мен,а и в Тарапинкин или както мило бих го нарекла....хм по-добре да не казвам „О,здравей,как си?Май ми водиш някои,предполагам.”-каза приветливо той и погледна Катя „Извинявай,прекъснах ли нещо?”
”Не...просто с тази г-ца имахме нещо като дебат,незнам какво да я правя.” „Странно!Мислех си,че има кастинг.” „Виктор!”-скастри го гаджето му,но той сякаш не я чу „Как така незнаеш какво да правиш с нея?”-погледна ме Виктор от глава до пети- и за момент съжалих че съм в такъв вид,направо неможах да повярвам че е толкова безочлив и то пред приятелката си,но въпреки това продължи „Аз смятам,че за такава красива дама,винаги има място в тойта свита.” За малко ми стана мъчно за Катя,имаше такъв вид,сякаш щеше да получи пристъп. „И е умна...”-каза Тарапинкин „Но няма нищо общо с актьорското майсторство,просто незнам....” „А...тя и Катя няма нищо общо!”-отвърна Виктор и прегърна Катя през раменете.Тя преглътна тежко и за малко да се свлече на пода „Моля...не ставайте глупави,май не става дума за един и същи човек.”-измъмри тя,и беше дотук със съжалението „Госпожице,моля не прибързвайте,това не се отразява добре на творците!”-върнах и го аз „Знаете ли...права сте.всички искат от мен да бързам,но ако го правя нищо няма да е както трябва.!” „Да,разбира се...киното не е само готов продукт,но и духовно изтощителен труд!”- усмихнах се лукаво аз,е Виктор усети искреноста и също му стана леко забавно,но Катето не усети специалното на този момент и не остана възхитена, а след това Тарапинкин се обърна към нея „Мила,наистина ли не си завършила актьорско майсторство,когато се видяхме на партито,помислих,че сте просто млада актриса,която чака своя шанс?”
”Ааа..не точно..”-започна да преглъща тя „Не!Не тя никога не се е запознавала с тази материя.”-прекъсна я Виктор...и оставах все по-узадачена „Наистина ли?-отговори разочаровано режисьора „Е...моля ти се...все пак дамите имат голямо желание да работят за теб” „Да,но...” „Какво ще кажеш за лични помощници...ще оправят правописните грешки в сценария...сценаристите са толкова разсеяни,ще се занимават с всичко техническо с което ти като човек на изкувството нямаш време.” Сериозно ви говоря бях готова да го разцелувам целия,макар че незнаех защо правеше всичко това!Та той е цяло богатство и накара лудия Тарапинкин да се замисли,усмивката не се изтриваше от лицето ми докато Екатерина...хм,тя не изглеждаше особено доволна....оставаше само ръководното лице да се изкаже
През тези минути през които се решаваше трудовата ми дейност и дали изобщо ще я има,Тарапинки се беше оттеглил,явно си имааше работа.Сърцето ми усещаше,че цялата тази история ще има хубав край,въпреки,че още незнаех защо Виктор прави на пук на Катя,защо аз съм тук в тези абсурдни дрехи,защо не чувствам земята под себе си и...защо подяволите ми звъни телефона!Номерът бе непознат.... „Ало.” „Хм...Нати?”
”Да,тя...кой е?”
”Слънчице!Аз съм!”
”Не....”-искаше ми се да умра,плачеше ми се и усещах в себе си една особена мъка която ме човъркаше и напираше в мен...но неможех да позволя да избухне тук..и сега,бързо и нервно приключих разговора,не исках и още един и изключих телефона. „Нати....”-говореше ми Виктор,без да забелязва как Катя го дърпа за кърава и явно искаше нещо „Хей,момиче чуваш ли ме?Какво ти е?” „А...какво има?”-отговорих аз вяло „Ти кажи,лошо ли ти е?” „Да,малко.”
”Искаш ли да ти донеса нещо?”
”СТИГА толкова!”-изкрещя Катя и тресна вратата след себе си,но никой не забеляза жеста и.След това „шефа” ме подкани да седна с нега, двамата бяхме един срещу друг,но не ми ставаше по-леко.В същото време Тарапинкин влезна и бързо отговори „Да..имам много работа и помощ ще ми е необходима...но ще има изпитателен месец и тогава ще реша кой ще взема за постоянно.Съжалявам но много бързам!Отиваме да разглеждаме снимки,автобиографии...понеже ти мила и Катя бяхте последни за днес.Големи поспаланки сте ,надявам се вече да не е така.Понеделник в 9..Виктор предай на...”-бегло ме погледна той ‘’а след това трябва на.....”-говореше си сам на себе си излизайки от помещението „Останахме двамата...какво се е случило,до преди 5 минути беше дори доволна.-усмихна се той „Не..нищо,просто...”-измънках аз „Просто...сложно...явно те е разтроило.”
”Да,но немога да говоря за това,моля те,наистина неискам да се обяснявам пред теб.Много ми помогна днес..макар,че не разбрах защо и въпреки това...много ти благодаря.”
”За нищо...все пак бях прав.Както винаги”-усмихна ми се той приветливо „За кое?”-попитах аз,защото явно ми беше интересно какво ще изтърси „За това което си говорихме в стаята за реквизити,този костюм...просто уау!Изглеждаш убийствено.”- и след това ми намигна „Оф...стига де!Знаеш ли,че се чувствам като пълен идиот,всички ме зяпаха все едно съм ненормална идеше ми да потъна в земята.Как можах да се наредя така!”-склоних аз глава „Как няма да те зяпат....човек просто неможе да отлепи поглед от теб,определено това е твоя цвят J”
”Да...то няма много цвят,затова ли?”
”Не...еми от частиJ и затова,немога да си кривя душата”- на този..да го нарека комплимент можех само да се усмихвам свенливо...докато Мими и Тими не влезнаха с гръм и трясък като коне за паша „НАТИ!!!!!”-викаха те и ми идеше да си запушя ушите „Е...танцува ли вече?”-изтреля Мими „Какво!”-възмутих се аз, а на Виктор му стана особено весело „А ти за какво дойде така облечена така-източна кралице?”-продължи да ме закопава Тими „А после питат за какво съм наел Мартина,логиката и е страшна....виж това вече е брилянтна идея!”
”Мерси шефе...”-поласкано отговори тя „Такава подмазвачка!”-помислих си аз „Е...не се срамувай толкова!Това е шефа ми...”-спокойно отвърна Тими „Какво ли не виждал в офиса.”-засмя се тя „Тими....без фирмени тайни.”J...е какво толкова Нати!”
”Аз....аз отивам да се преоблека!”-и набързо станах,а Виктор ме следеше плътно с поглед,сякаш за да се нагледа за последно, след 5 минути отново бях на линия „Ех...и така си супер!”-поздрави ме Тими,а аз в отговор на коментара й и се усмихнах злобно „Да,момичета....явно не ви е интересно друго!”
”Аааааа...имам чувството че нещо ни обягва.”-замисли се Мими,и двете с Тими започнаха да се съветват.Бях възмутена от тях, как забравят главното, отидох да си взема кафето от малката стъклена масичка и седнах до Виктор „Какво!”-изрепчих му се аз „”Какво,какво!”-отговори той
”Какво,какво,какво?!”-измях се аз „Не сериозно...защо не подариш на Катя една такава дрешка?Явно доста ти се нрави...”-намусих се аз и очичките ми започнаха да играят „На нея...не и трябва.”
”Да...за да изглежда като мръсница не са и нужни аксесоари...”-не се сдържах”Откога сте заедно?”
”А...ами от...уф кога беше...” „Боже...цифри не помните ли?” „А ти защо питаш?”
”А..ами просто...подържам разговор.” „А..разговор значи...а ти тогава?”
”Какво аз?”
”Имаш ли гадже?”
”Какво ви интересува!”-троснато му отговорих аз „Подържам разговор.”-продължи Виктор с моите камъни по моята глава „Нямам.”
”Аха...” Е след това си разменихне някои оживени погледи...реших че става твърде неловко и повиках момичетата „Девойки...да си вървим,вече..хайде” „А..ти?”
”Какво аз?”
”Дадоха ли ти работа?”
”Сетиха се...боже!Ще разказвам по пътя.”
”Кажи „да или не”,много ли е сложно!?”
”Да,да..да не повярваш!” „Момичета,да ви закарам ли?”- намеси се Виктор „Не,благодаря.Катя сигурно виси някъде тук...и въпреки,че тя движи с метла...кой знае,може да и потрябваш.”-студено казах аз и подведох малкото си стадо навън „О...Нати!Разказвай!Като гледам за половин час при тебе стават чудеса.”-започна Тими „Да,бе чудеса!Всичко е с човешка намеса!”
”Защо си толкова недоволна!”-измънка Мими „Уф...”
”Нати...знаеш ли,имаме да ти казваме нещо.”-тихо каза Тими
”Досещам се...и не ми се слуша.”
”Не...не се досещаш.”-потвърди Мими „Майка ми...дошла си е!”
”Откъде знаеш?”-тъжно попита Тими „Обади ми се...от български оператор.”-отговорих аз с насълзени очи „Какво ти каза?”-продължи мъчението Мими „Престанете!Нищо не съм си говорила с нея!Какво мога да и кажа?Вече няма за какво да си говорим,тя отиде да работи в чужбина и ме остави тук...аз останах при баба и дядо,а пък тя добре се уреди,сигурно и семейство си има в Италия!” „Знам че са минали много години..но тя ти е майка.”-отговори ми Мими „Минаха 8 години,Милена!Осем...”-разплаках се аз „Извинявай...”-прегърна ме тя,а след това и Тими „Дотук момичета!”-изправих се аз „Не ми се мисли....не мисли за това,че имах нужда от нея..че сама станах голяма,не ми се мисли.”-избърсах аз очите си „Сега милички..това няма значение,нито за мен...а пък за нея най-малко!Незнам какво иска,но не ме и интересува.”
”Нати,ние..много те обичаме!”-каза Тими утешително „Извинявай,много мила!Аз..ннеисках!”-отговори Мими с насълзени очи „Не..моля ви!Стига,няма да и позволя да натъжава и приятелките ми,нали!?”-погледнах ги аз весело и преглътнах случилото се „Аз милички,вече съм голяма..нямам нужда от нея,но от вас..”-гушнах ги аз силно „от вас ще имам нужда винаги!Живота не струва абсолютно нищо без приятели...нали,ако не сте вие,няма да има проблем...да се гръмна...примерно!”-засмях се аз „Само да посмееш!”-похлипвайки отговориха те „Слава богу..утре е събота.”-смених темата аз и в главата ми се въртеше едно нещо. „Какво си замислила,пак!”-заинтересува се Мими „Ами,не...просто за да не се оправдава Тими,че утре ще е на работо...” „Какво!”-недоумяваше тя,докато с Мими я гледахме лукаво Ноща тепърва предстоеше за нетърпеливите J А в огромната сграда не телевизията,в която допреди часове кипеше живот,сега почти опустя...само Катя,Виктор...и Тарапинкин със „съветниците” си в конферентната стая,защо ли,не се знаеше...Тарапинкин нямаше да позволи на някой да му се вмешва в решението...май Виктор,беше от малкото хора които му влиаха,той много го уважаваше-беше умел бизнесмен,надежден човек и когато се нуждаеше от помощ той беше насреща...затова и позволи всчико това,и се надяваше да не греши,защото той знаеше,че е капризен и придирчив,затова уволни предишния си помощник-човечеца едва издържа променливите настроения на твореца,така,че на Нати и предтояха доста приключения с него,а и с Екатерина която щеше да направи всичко по силите си да не се справи.Сега тя започваше лека по лека да се съвзема от удъра на Виктор и двамата провеждаха сериозен разговор „Ти...още немога да повярвам какво направи.”-говореше му тя явно разстроена „Какво!Искаше да работиш с този чове-имаш го!”
”Нещата не изглеждат така..и не са такива!”
”Да...но са такива,Катя.Виж има и по-важна тема „”Ти ми отне шанса и го даде..разбира се трансформиран в ръцете на онова момиче.”
”Как говориш само...”това момиче”!Та тя е на твоята възраст!”
”И като гледам по-друо не си приличаме!”
”ДА!” „Кажи ми само,че греша....ти,ти да не я харесваш,тази Нати?”
”Грешиш или не няма значение!Нати няма нищо общо с отношенията ни които трябва да спрат.”
”Не ми излизай с ефектни и умни думи!Аз не съм сделка!А това че трябва да спрат..ми говори,че тази кучка....Разбира се..дойдохте заедно тук,затваряш се с нея,помагаш и да я вземат на работа!А сега намекваш да скъсаме....Всичко е ясно!Тя ще си плати!А сега трябва да я търпя всеки ден!!!!Това неможе да бъде!”
”Дано не се събираш да правиш някакви гадости!Предопреждавам те,че няма да ти се размине с твоите машинации!
”Не ме предопреждавай нищо!”- с леден тон отвърна тя „Аз знам,какво да правя!”
През това време Нати и приятелките и се връщаха в квартирата и да се пооправят и да излезнат в новия клуб,които от доста време насам искаха да посетят,но все нямаше време....сега беше настъпил момента и момичетата трепетно се приготвяха,повече Тими и Мими,защото те бяха по-скромно облечени от приятелката си..е и тя поправяше туй онуй пред огледалото на козметичката,докато те двете бяха окупирали банята „Нати..”-говореше Тими „Имаш ли мокри кърпички или поне някакво почистващо мляко?”
”За изтриешподмазваческата си физиономия ли...”
”Да точно за това.”-ехидно и отвърна тя „В шкафчето..в помещението в което си сега,на вторията ред.”
”А Нати..”-обади се Мими „Ти пък какво жадуваш...!”
”Любов,пари и...не това ми беше идеята..та..”
”Казвай,,и да тръгваме!”
”А ти...наистина ли имаш нещо с шефа на Тими?”
”МОЛЯ!?Май не те чух извинявай...”
”Не ме била чула...”-тихо си мъмреше тя „Ако наистина усещаш нещо към него..”-продължи Тими „Да знаеш-нормално е-всичките момичета в офиса са минали през тази фаза,нарича се „прехапвай устни жадно”..но отминава,спокойно!”
Дуните на Тими ми се врязаха в съзнанието и бях готова да я удуша „прехапвай устни жадно” как можеше да ми се подиграва така,аз....аз не го харесвам,надявам се... „Луда ли си!Какви ги говориш не се намирам в никаква фаза,започвате да ми омръзвате с тези приказки,като малки деца сте...лигли!Това че съм се намирала в едно помещение с него,не ви дава повод да...”
”Миличка повярвай ми...много добре те разбирам!Това да си в едно помещение с него..и да не се загледаш почти случайно,е невъзможно.” „А после казвате че аз съм го била харесвала,на Тими ще и изтекът лигите по него „Здравейте,шефе” и го гледа с един влажен поглед,защо тогава мен бъзикате!”
”Зашото явно,той леко си пада по теб,Нати.”-обади се Мими „ДА,бе...мислите ли?Не,всичко беше заради костюма,и вие да се бяхте облякли така,и вас щеше да зяпа.”
”От части...но..”-продължи Тими „Досади!!!!Мразя ви!Готови ли сте..хайде,моля ви се,че тая тема ме побърква!” Най-накрая се отървах от хватката на тези две лудетини,сега делото е приключено и не ми се иска и да си помислям за него,защото венага в мозъка ми изкача факта,че той си има Катя и едва ли искам да се занимавам с нея,защото ще трябва да я пребия,а ми се налага да работя с нея...затова сега на танци....Таксито като за първи пъ дойде на време,качихме се и двете сплетници,започнаха да ме гледат странно,след това се споглеждаха и се хилеха иронично,усещах как цялата почервенявам и взех да запълвам неуместната тишина с упреци „Какво се хилите,я по-тихо!”
”Спираме...дотук!”-обещаха те „Нямам търпение да пристигнем!”-развълнувано подхвана Мими „Е..ти какво толкова се впечатляваш,всяка седмица си на дискотека.”-отговорих и аз „Хей!Това че имам програма...която е по-лека от вашата..”
”Това че си я правиш такава...”-започна Тими „Да наистина!Ще минеш ли изпитите в университета или...”-изстрелях право в целта аз
”Аз..да не ги мина!Скъпи мой...нека ви напомня,че уча в областа на модния дизайн....и съм несравнима.”-каза ни тя и преметна косата си „ОООО...несравнимата!Уау!А ние какво...прости работещи девойки,не думай!”-започнахме да я дразним „Да,да знаем...живота на творците е разхайтен...”-засмя се Тими „И то доста....кога ще се появиш на лекции?”-попитах аз „Когато успея да се събудя на време...”-усмихна се Мими „Мило..наистина стегни се...хайде,имаш време още си в началото,това не ти е училище за да се измъкваш когато можеш,това е университет,а ти тази седмица не си се появила!От кой ще си наваксаш?”
”Ще намеря от кой,не се притеснявайте..толкова много упреци за една изпусната седмица,не си мислете,че съм толкова несериозна и няма да се появя.В по | 