Сънувах и се смях -
на какво така и не разбрах.
Събудих се с усмивка на уста
И цял ден с мен остана радостта.
Усещане така приятно,
да можех да се върна аз обратно
в подсъзнанието необятно
и в съня забравен безвъзвратно.
Но за какво ми е да знам?
Защо ли да се връщам там?
Чувството остава в мен
и озарява моя ден.
Не ми е нужно обяснение
на тайнственото вдъхновение
обзело моята душа.
Съдете ме ако греша!