Продадена душа

Родих се в студена тъмна стая

първа глътка самота поех

от тогава все не спирах да ридая

и душата си на дявола заех.

Така загубила единствена опора

и преценка трезва за добро и зло

разхождах се свободно аз сред хора...

като птичка, но със скършено крило.

А всъщност нищо не усещах

само сива и обсебваща тъга

за нови чувства се оглеждах,

но как да чувствам...без душа?

След себе си оставих рани

разкъсани мечти и плачещо сърце

предлагащите нежност длани

отблъснах с каменно лице...

И отново в тъмната студена стая

с поредна глътка самота

все още аз не спирам да ридая

за една изгубена любов и продадена душа...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf