Сами
А колко те исках - не знаеш,
и сълзи потайни пролях
и в нощите колко се молих,
а знаех,че всичко е грях.
И няма те вече - това е,
дотук беше с всички мечти,
забравихме себе си, знаехме
и ето ни - пак сме сами.
Отново ще гледаме другите
със завист и злоба дори,
ще чакаме нашето "някога",
но пак сме си ние... сами...