Опиянен...от диви цветя

Нежен полъх на диви цветя

погали ме нежно в нощта.

Колко истинска беше тя

сред тази необятна тъмнина -

тя, моята красива, недостижима мечта.

Доближих се аз без да искам,

нейното ухание ме теглеше без свян.

В миг усетих магията на страстта -

малките балончета от елексира на младостта

се множаха и разстилаха по тялото й -

ахх, какво тяло - на истинска богиня.

Колко съвършена е тя, и колко безпомощна.

Лежи, смее се, невинно поглежда ме....

и в миг дивите цветя тръгват към мен

и застилат всичко, за да ми прошепнат

„тя те иска всеки ден...”.

Опиянен, омагьосан,вцепенен,

поддадох се така изкушен.

Грешка ли бе или не-не знам,

но не можах да й устоя.

Как да не вкуся от този еликсир на страстта!?!

Дали без свян, дали без срам

и аз не знам,

но бях отново неин роб...

А тя не жалеше,

когато иска своя блян!?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf