Ти си плът от дим-
Нереална и опасна.
В поглед тежко син,
душата ми угасна.

Ти си сянка черна,
затулена във мрака.
Болест безлечебна,
спотаила се да чака.

Ти си страх безмълвен,
шептящ във тишината.
Язовир препълнен,
докосващ небесата.

Ти си дух безплътен,
увиващ се във мене.
Буря, дъжд и тътен,
заглъхващ в друго време.

Ти си празнотата,
която ме обгръща.
Ти си самотата,
която се завръща...

08.09.2007