ЖЕНА

Тя беше готова да плаче,

обида горчива, зловеща

в душата й грачи,

душа наранена, болезнено нежна.

тя беше готова да стене,

жената, която познавах стоеше пред мене.

Пред тази любов

се прекланях,

бях малко смутена

защото жената стоеше пред мене

с хиляди болки,

с трудни пътеки,

с безкрайно страдание,

но с обич запазила чувство навеки.

Жената, която с мен се повтаря,

която след всички пожари,

след болка ранима,

обича невярната дума любов.

В страдание свила

изкрящи зеници,

стои и ме гледа с очи на светица.

Жената, която след бури метежни,

пак може над всички да викне:

Невежи, аз още обичам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf