Дим

Когато догори цигарата и пепелта, още гореща изтлява в пепелника, ще стана и ще си отида и спомените ще се разнесат заедно с дима и ще отлетят в ледената нощ през прозореца. След тях няма да остане вкус на целувки, а на изгоряла, почерняла от срам и болка любов, а след нея... само страх. За растящото в утробата на тъмнокоса жена дете, за задимена стая с мирис на тамян, за мъждукащата свещ и злобната бяла луна. За срама и страха... За издиреното минало, потънало в мъглите на черно езеро и очите на отиващо си дете. За отлитащото време, което бърза, не чака и не мисли за нас, а върви, върви, не спира... Проблясващи в нощта спомени, блещукащи и прелитащи над главите на нещастните просяци. И скритата в ъгъла жена, която плаче тихо и без сълзи.

Само това остава сред скованата от жълта и невидима злоба вселена - ужас. А цигарата догаря. Алената пепел потъмнява и скоро ще трябва да си отида, но знам, че когато стана от стола и прекрача навън в тъмнината никога повече няма да се върна и отново всичко ще остане назад, а безкрайната неразбрана тъга ще изстине в сърцето ми. В него, като вечна рана ще расте споменът, без болка и страдание, само спомен - за детето, за тъмните топли очи, за тънките детски устни и малките ръце. Тази тежка като море мечта - без бъдеще, без надежда за съществуване... Просто невъзможна... Никога не родена, никога не зачената, измислена и несбъдната. Тежкият дим пари очите ми и те започват да сълзят. Знам, че трябва да си тръгна сега и никога повече да не се върна тук, при щастието на мечтите и горящата цигара. Да стана, да си тръгна и завинаги да забравя незабравимото. Очите на детето. Една последна парваща целувка и... сбогом. Никога няма да си спомня нощта, димящата цигара, мириса на тамян. Всичко ще отлети и ще се изгуби, Край на мечтите, лъжите, живота. Край на любовта и желанията. Всичко ще свърши тук и сега и повече никога няма да се върне. Завинаги ще остана сама и безсилна, а болката... тя ще умре. И заедно с нея и аз. Бавно, бавно, като догаряща цигара - с малък, едва доловим пламък, а след мен ще остане само пепел. Вятърът ще я разнесе заедно с мъртвите листа и аз ще летя вечно с него, ще търся загубеното, мечтаното дете.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf