Стоиш пред мене със усмивка на лице и не знаеш колко много си ми причинил. Гледам те и трепва моето сърце, спомняйки си колко много си ме наранил. А ти не знаеш за оназ тъга, с която борих се и продължавам да се боря! Но в мене жива е и любовта и не спирам със сърцето си да споря.
Тръгваш си разпалил старите мечти, но аз зная,че този път е за последно! Облива се лицето в сълзи, защото губя нещото най-ценно!
Тръгна си,но аз запазих там една сълза, която никога не ще отроня! Тя е символ на изгубена мечта и на цел,която никога не ще догоня...