КАКВО ОТ ТУЙ

     Какво от туй,

   че си толкова далече?

     Какво от туй,

   че те имам само вечер?

     Какво от туй,

   че не си до мене ти.

     Какво от туй,

   че болката не стихва и за миг дори.

     Аз винаги ще търся тебе,

   в ранните слънчеви лъчи.

   Винаги ще търся тебе

   във всеки стих прочетен призори.

   Ще търся теб дори

   в безкрая на небосвода син.

     Какво от туй,

   че не си съгласен с мене.

     Какво от туй,

   че казваш:"Винаги ще ни боли!".

     Какво от туй,

   че спомен само ще остане.

     Какво от туй,

   че птиците в парка пеят,

   за нашата изстрадана любов.

   "Какво от туй?"-

   аз не казвам вече.

    "Какво от туй?",

   не казвай вече и ти.

     Само се  усмихни

   и дай  ръка, човече.

   Така да бъдем винаги

   със тебе вече.

     "Какво от туй?"-

   никога да не звучи.

   А само любовта за нас -

   като ехо да ехти:

   "Върви ни тъй, върви ни тъй!"

   И когато чашите, с искрящо вино

   за поздрав вдигнем:

   "Ето тъй,винаги да  бъдем!"-

   да казваме си ние.

    От надежда окрилени.

    От любов заобиколени!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf