Малинен дъх
Нима малинените устни ти забрави? Нима къдриците ми ти прежали? Защо остави погледа ми празен. Защо съм вече аз за тебе просто мразен. Кога отново погледа ти аз ще зърна? Кога в косите ти любими ще се гмурна? Как пламъка ти толкова огромен се стопи? Как и моето сърце тъй-внезапно се сломи? Нима любов не беше тази сладка история? Нима не страдахме по равно в ревностна агония? За теб душата си продавах. За усмивката твоя сърцето си дарявах. Никога не ще забравя сините вълни, Къде ти и аз бяхме вечно сами. Не ще забравя как се сливахме в едно. Знам че ще ме помниш вечно и не ти е все едно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: solveig
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-03
прочитания: 138
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
