Отдавна

Отдавна аз забравих да обичам,
красиви думи аз не мога да изричам.
Забравих и какво е през нощта,
до себе си да чувствам топлина.

Забравих да докосвам и прегръщам,
някого със нежност да обгръщам.
Когато се прибирам със тъга,
някой да ме чака у дома.

Забравих красотата на сърцето,
потъна любовта ми във морето.
Сега съм просто ледена скала,
обгърната във мрак и самота.

Само ти успя да разбереш,
отровата в душата ми да спреш,
но само миг откраднат бе това,
сега съм пак безчувствена скала.

Очите ти изтреляха стрели,
в сърцето ми и то сега кърви,
но раната ми скоро ще отмине
...нищо, че сега боли ме.

Ръцете ти запалиха пожар,
устните ти бяха Божи дар.
Но всичко отлетя така внезапно
и няма път за връщане обратно.

Ледът за миг успя да разтопиш,
парченцата мечти да натрошиш.
В онази нощ забравена отдавна
част от мен отчупи се и падна.

Докосна ме, ти беше моят грях.
В ръцете ти родих се и умрях.
Сега ме остави да бъда пак,
скала обвита в лед и хладен мрак...

март 2004
София
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anntonia
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-02
прочитания: 154
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46545
   Съобщения: 227546
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69703
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738