Болката че отново съм сама раздира с писък тишината.Болката че ти си някъде далеч ме погубва.Сърцето кърви до сутринта в която отново ще види или вижда твоето лице.Но знаеш ли?Боли ме от преди.Навярно казвала съм ти много пъти.Радвам се че единствен ме разбираш по този прекрасен начин.Любовта ни е тъй силна е нали?Преди си е за преди,но все пак боли.Знаеш ли сега ми е по тежко,защото когато си тръгваш вечер се чувствам лесно ранима,лесно се подавам на самотата и тъгата.Знам утре ще те видя и всичко лошо ще забравя,лицето ми ще грейне както винаги.Така можеби години ще се въртим.Но ще дойде деня в който ще се съберем завинаги заедно.Нощем едно лего ще селим,един сън ще сануваме и един свят ще бленуваме.Заедно ще мечтаем,заедно ще сбъдваме мечтите!ИСКАМ ВИНАГИ ДА СИ ДО МЕН И В БОЛКА И ТЪГА,В РАДОСТ И КРАСОТА!Нека наистина любовта да спаси света!Нека забравим миналите болки,изгарящини до края на живота ни!Моля те прости ми ако съм те наранила или съм сбъркала с нещо!Моляте помогни ми заедно всичко да преодолем.Нека отново заедно да бъдем когато се изправим пред жестокия живот,нека го направим песен!