Моята душа е храм,

в който тихичко трябва да влезеш,

трябва да оставиш мъничко от тебе там,

преди да се обърнеш и да си излезеш.

Моята ръка не проси обич,

тя дарява с топлина,

ако си заслужил любовта да носиш,

на теб ще я подам в нощта.

Но ако си тук за да се гавриш,

и всичко свято,да ми оскверниш,

не заслужаваш даже част от мен да имаш,

и в моята клада няма да гориш.

И моето сърце постави ме на колене,

пред теб застанала,сякаш съм безгрешна,

и тежест адска е на моите рамене,

да съм светица или да съм грешна?