МАЙКА

В този свят, суров , непознатия,

ти лъч светлина ди дари.

И сгушена в твоите обятия,

ме целуна и проля сълзи.

А тези сълзи са от радост,

че прегръщаш една дъщеря,

която толкова млада,

те направи, майка добра.

И над мене ти вечер трепереше,

като отронено от вятър листо.

До леглото ми винаги бдеше,

а аз бях твоето богатство.

Бавно минаваше времето.

Растях, а ти ми се радваше.

И понякога знам, че грешила съм,

но бързо ти ми прощаваше.

И сега поела съм пътя си

и своя рожба отглеждам.

И сега, мамо, голяма съм,

но в очите ти дете изглеждам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf